На спокойствие край езерото

-Кажи,Малфлой!Защо беше при Хагрид?-запита Сивиръс.
Оттук можеш да влизаш в стаята на Слидерин,виж.Алохомора!-извика Драго.
Нещо като стълба излезе и Сивиръс се прибра в замака

Сивър отиде до езерото.Ема го последва.Двамата си поговориха за клудича.Оказа се,че и двамата имат светкавица.Грифиндорката седна под дървото и запита:
-Знаеш ли как се призовава покровите?
-Да,но е забранено да се првят магии изват часовете-отговори Сивиръс.-Хей,я виж какво сладко кученце.Немаска овчарка е!Я,казва се Балкан!
-Наистина!Ох,много обичам малки животинчета,те са ми слабост.-Каза зарадвана Ема.
-Тогава,ето-отвърна бръкваики в джоба си-тази снимка,имам още една.Това е снимката на котката ми.Тя е вилата ни.

Беше прекрасна Неделя, и затова реших да отида до езерото,
където видях Слидеринецът, когото почти бях убил, той
също ме видя, извади пръчката си моментално и изрече:
- Риктусем...
Но замлъкна и се загледа във нещо, точно зад мен.
Аз се обърнах и едва не получих удар:
Черният магьосник, когото досега мислех за мъртъв беше целият
покрит в кръв, но седеше и се хилеше.
Аз, потресен - посегнах към магическата си пръчка, но той ме изпревари: КРУЦИО!-изрева той, а слидеринецът побягна.
Гнусният, но и придаващ страх магьосник ми говореше нещо,
но такава болка ме беше обзела, че не разбирах нищо.
След около 3-4 минути, аз се чувствах като парализиран,
но по едно време той спря. За миг се зарадвах, но осъзнах
какво е намерението му сега - да довърши започнатото.
Той насочи пръчката си към мен и със злобна усмивка изрече:
- Авада...
- ЕКСПЕЛИАРМУС!
Не можех да повярвам, слидеринецът беше довел Макгонагол
и Директорката.
- Проф. Макгонагол, моля пратете поща на аврорите и на М.М.,
о както и викнете Мадам Помпфри и няколко човека, за младия
Г-н Потър.- каза директорката.
- Веднага.-каза Проф. Макгонагол.
Със последни сили се обърнах към слидеринеца и му казах:
- Благодаря.-след което сигурно съм изгубил свяст.

Eма много
хареса котката на Сивиръс .Котето приличаше на неиното коте-Сара.
Заваля проливен дъжд затова двамата тичешком се прибраха по домове те си.
На следващия ден времето беше прекрасно.Слънцето грееше ослепително,а навсичкото -отгоре беше и Неделя.Затова всички ученици се баха излегнали край езерото.Ема бе извела своето куче-хъски Рон.Същото бе направил и нейния приятел Сивиръс със своето кученце.
Ема заедно със Рон бяха в компанията на грифиндорци,когато при нея дойде Сивиръс и я попита:
-Ще дойдеш ли с мен
Момичето нехайно се съгласи и тръгна със своето куче след приятеля си.Той я заведе на поляната пред къщата на Хагрид.Двамата седнаха и гушнаха в скутовете си свойте кутрета.Настъпи тишина.Първа наруши
тишината Ема:
-.........

-Kaжи!-каво има?
-Виж в гората има един...магьосник.Не отивай там с Канди едвам се измъкнахме!
Ема смирено кимна и повдигна Рон,защото и замираса.Кученцето и се беше напишкало,а те се смяха много на това