Домашни работи

Тук слагайте домашните си!Не в темата уроци!По този пример:

Домашно номер ....

1.да се напише съчинение за въмпирите

Вампирът в славянските вярвания [редактиране]
Съгласно славянските вярвания, когато умрелите не бъдат оплакани и погребани според традицията, или са умрели по непристоен, нечестествен начин, или приживе са извършили много грехове или са се занимавали с чародейство (черна магия), боговете не ги допускат в света на мъртвите, където да намерят покой. Душите им остават в света на живите, където блуждаят и страдат, и се превръщат в зли духове.

Тези зли духове можели да се връщат обратно в мъртвите си тела, или да се вселяват в чужди трупове и да ги вдигат от гроба, превръщайки се по този начин във вампири. Труповете им посинявали и се подували, но запазвали телесната си цялост, без да се разлагат дълго след смъртта. Те излизали нощем да тормозят хората, да заплитат косите им (което обърква мислите и намаля силата на човека), да пият кръвта им, да ги душат насън, да омесват храната им с изпражнения, да им носят кошмари, да им вредят по всякакъв друг начин и дори да носят смърт.


Суеверия [редактиране]
Древните славяни изпитвали голям страх пред вампирите и това си проличава в жестоките начини, които изобретили за да се предпазват от труповете, за които вярвали, че са вампирясали:

Режели главите им и ги слагали между краката, за да не могат да си ги открият;
Режели ходилата им, за да не могат да бродят или ръцете, за да не могат да пакостят с тях;
Овързвали с въжета цялото тяло или го притискали с огромни воденични камъни;
Забивали в сърцето кол от трепетлика или дрян, нажежен шиш, или гвоздей;
Слагали гарванов нокът — зад дясното ухо.
В края ня 18-ти и началото на 19-ти век хората започнали да взимат и други предпазни мерки.Сматало се,че среброто,светната вода,кръстовете е чесана държали на страни опасните същества.
За някои вампири се е смятало, че отклоняват реките и предизвикват суша или разнасят епидемии — техните гробове заливали с вода или направо уринирали върху тях. Също изравяли трупа и го изхвърляли в блато. За предпазване от вампири също произнасяли молитва: „Съхрани нам от руки, от мору, и от вещицу и въпиру, и от плеадницу…“ или: „Да заклопит вилам челюст; заклопи и вампирам челюсти, верзи и в море клокотеще и кипеще тамо да пребивают до скончание века“.



Както по всичко личи, вампирите са славянско „откритие“. Те са характерна и общо разпространена черта на древнославянските суеверия. Идеята за вампира произхожда от древнославянската вяра в световния зъл дух Упир.





Упирите [редактиране]
Упир е един от най-древните духове в славянската митология. Първоначално славяните вярвали в съществуването единствено на две свръхестествени сили, които управлявали света — благотворните Берегини и злотворния Упир. Упирът бил символ на изначалното зло, по много неща напомнящ християнския Сатаната. Той стоял в основата на всяка несполука и всяко нещастие, властвал над земята през тъмната част от годината — зимата и постоянно се борел с Берегините за надмощие. На по-късен етап славянската религия се развила, появили се антропоморфни божества и Упирът загубил някогашната си водеща роля, но завинаги останал важна част от славянската митология. Превърнал се в безсмъртен зъл дух — кръвопиец, наричан вампир.


Етимологични данни [редактиране]
Съвременната дума „вампир“ произлиза от старославянската форма онпыр, с характерното за старобългарския добавяне на звук „в“ пред голяма носова гласна (он), както свидетелства и традиционната българска форма въпир. (други наименования: онпыр, вопир, въпир, upir, upierz)

Тук обаче трябва да се отбележи, че в славянските езици думите за неговото обозначаване са много повече — в Европа в понятието vampire влиза почти всеки оживяващ мъртвец. Там не се разделят понятията вампир и упър (рус., пол. и укр. упырь), което съществува при славяните и ще го използваме често, за да отделяме оживелия мъртвец от фолклора от аристократичното чудовище в плащ с висока яка — онзи образ който си представяме, като чуем думата „вампир“.

Но освен бледото лице, маниерите и зъбите, има нещо друго — определението трябва да е относително научно. Вампирът може да се разглежда като съвкупност от следните признаци. Съществуват множество „чудовища, пиещи кръв“ и множество „похитители на жизнена енергия“ — изследвания от нас образ на вампира лежи на пресечната точка на няколко множества и представлява човек, който после смъртта или някаква странна трансформация не прекъсва съществуването си, а продължава да „живее“, хранейки се със жизнената енергия на околните, предимно под формата на кръв.

Естествено, дори това определение е относително и условно, тъй като в последно време образът на вампира донякъде е излязъл от тези рамки — представата за вампирите като друга раса, или вариантът за вампир, който не се храни с кръв. Но тези нововъведения все пак имат за отправна точка вече сформирания образ и затова се явяват не изключения, а допълнения към него.

.

Думата „вампир“ е унгарска, но със западно славянски или цигански произход и се е разпространила в Европа чрез преводите на немските записи за случаите на вампирски истерии. Първото използване на тази дума в английския език се отнася към 1732, когато в статия в едно списание, посветена на финансовите въпроси алчните длъжностни лица били наречени „политически вампири“, стремящи се със своята данъчна политика да пресушат обществените доходи. С две думи — кръвопийци на обществото.

Френското носферату, втори по разпространение термин за обозначаване на вампир, се възприема като „по-висш стил“ и се смята за произлязъл от гръцкото nosophoros (носещ чумата). Представата за това, че то е свързано с латинската дума „немъртъв“ е неправилна, латинското фералис означава погребан или погубен и съчетанието на тази дума с отрицателна частица не дава нужния смисъл.


Вампирология през Средните векове [редактиране]
Тъй като християнската митология и нейната система за строежа на душата и тялото не оставя място за съществуването на жив мъртвец, систематично изследване на въпроса не се е водело, въпреки че различни хроники периодически включвали разкази за вампироподобни същества. Това са работите на Уолтър Меп „De Nagis Curialium“ — 1190, или „Хроники“ (1136 — 1198) на Уилям Нюрбургски. Тези работи включват разкази за няколко същества (включително покварен свещеник) действащи в рамките на поведението на класически упир, включвайки изтеглянето на силите от представители на своето семейство и разпространението на болести, обаче за тяхното обозначаване се използвала думата „revenant“. След това живият мъртвец само рядко се мярка в текстовете от 12-ти — 13-ти век, а след това практически изчезва и се обявява отново вече под влиянието на разказите от времето а 18-ти век от Източна Европа.


.

Първото произведение на немски език по тази тема е „Masticatione Mortuorum“ (За мъртвото живеене), е написано през 1679 г. от Филип Рор (Rohr). Тази работа отбелязва началото на немския принос към легендата, тъй като редица псевдонаучни трактати за вампиризма са били издадени от учените в Лайпциг, и се смята, че тъй като Рор не е бил свещеник, с тази публикация вампирите били приети в научния свят.

Книгата е наречена така, защото по мнението на автора грухтящите и мляскащите звуци, донасящи се от могилите показват че в нея се крие вампир. Според думите на Рор, вампирът изяжда собствената си плът и зловонната пръст, и се готви по този начин да сее чума:

„По времето на чумните епидемии дяволът се отдава на ужасните си игри на дъното на могилите тогава забелязват, че устните на мъртвите, особено на жените, издават грухтене подобно на това на прасетата когато преживят храната; от това грухтене заразата се разпространява по-надалеч щом се чуе този звук, чумата почва да се развихря с двойна сила обикновено тя отнася жените една по една.“


Парацелз [редактиране]

Парацелз - немски лекарНе особено много, но с вампири се е занимавал и Парацелз. Вампирите, по неговото мнение, са астралните тела на хора, живи или мъртви (обикновено мъртви). Те се опитват да продължат съществуването си във физическата плоскост, отнемайки от живите хора тяхната жизнена енергия и използвайки я за своите цели.

Вярата в съществуването на вампира отразява определени мирогледни
представи, свързани с понятието за живота и душата, за смъртта и
отвъдния свят. Връзката на вампира с конкретен индивид е основна. Това
са "не по реда си умрели и погребани хора", смъртта на които е
настъпила насилствено - били са убити или сами посегнали на живота си,
но и такива, които са били погребани с нарушения на някои изисквания на
обичая.

Названията
за този вид демонични същества са: най-широко разпространено вампир с
диалектни форми въпир, въпер и др.; лепир - Търновско; литер -
Горнооряховско; дракус - Родопите и Хасковско; плътеник - Северозападна
и Североизточна България; тенец - Северозападна България; устрел -
Странджа; топяк - областта Чеч, Югозападна България; опа ина -
Девинско; упир - Добруджа; бродник - Русенско; гробник - Кукушко,
Струга, Охридско.

Според народното вярване във вампир се
превръща всеки мъртвец, през чийто труп се подаде предмет или се
ръкуват или който бъде прескочен от котка, куче, през който прехвръкне
птица или върху който падне сянка. Същото се отнася до дрехите на
покойника и до гроба. Във връзка с това поверие е обредната практика
покойникът да бъде пазен денонощно от негови близки при светлина,
гробът да се копае в деня на погребението.

Вампирът произхожда и
от всеки неокъпан мъртвец. Затова окъпването е основен обреден момент и
има повсеместно разпространение. Окъпването се извършва от възрастни
хора от пола на мъртвеца, които измиват тялото (по-късно само лицето и
ръцете) с босилек и вода, вино или мълчана вода. Обикновено тази вода
се извърля далеч, защото се смята за опасна за живите - "тя е мъртовска
вода". В българските земи била позната и практиката трупът да се
намазва с вино и зехтин.

Според народната вяра във вампир се
превръща и неоплаканият и неопят мъртвец. Задължителен обреден момент е
оплакването от настъпването на смъртта до погребението. Оплакване преди
и след това време не се прави, защото се смята, че е лошо за мъртвия и
той ще се овампири. Обредното оплакване започва, след като покойникът е
подготвен за погребение, и завършва със спускането му в гроба. Не се
плаче нощем или след връщане от гробищата. Българските оплаквателни
песни-тъжачки са елегични импровизации - израз на лична скръб с
лирико-драматичен характер, и носят следи от езически религиозни
представи за смъртта. Оплаква се и мъртвец далеч от неговия дом, с
незнаен гроб, като обредът се извършва върху неговите дрехи.

Успоредно
с оплакването със същата функция е и опяването на покойника от свещеник
и прекръстването, които са вторично явление. Налагането на
християнските обреди става чрез промяна във възгледа, чрез ново
тълкуване на езическия обред, т.е. че мъртвецът ще стане вампир, ако не
се погребе по християнски ритуал. Във вампири се превръщат и
анатемосаните и отлъчени от църквата. Налице е приспособяване на
християнството към езически възгледи, налагане на християнската
идеология чрез определени ритуали, които се преосмислят съобразно
еднозначните по функция езически.

Опяването като компонент от
църковния ритуал, обаче не се практикува при особени случаи на смърт -
при епидемии, самоубиици, при некръстени деца и родилки до 40-ия ден,
както и при убити от гръм.

Според народните вярвания покойник с
рани на тялото или язва в стомаха също се превръща във вампир*. Затова,
за да се предотврати вампирясването му, раните се измиват с вряло вино
или се горят, а гробът му се опалва. Във вампири се превръщат и
престарелите или тежко болните хора, погребани с дълги нокти. Среща се
и поверието, че във вампири се превръщат и родените, и починалите в
определени дни.
-------
* В Странджа се смята, че умрелите
некръстени или починали деца, които са били заченати или родени в
събота, се превръщат в устрели 9 дена след погребението. Вампирясват и
родените в събота или през поганите дни от Коледа до Богоявление, което
вярване по всяка вероятност има връзка и с практиката умрелите тогава
да не се опяват. В Югозападна България по отношение на родените през
тези дни съществува практиката да бъдат "лекувани" още приживе. Също
така през тези дни се забранява да се работи, защото тогава е празникът
на вампирите и "който работи, когато умре ще се изпогани", т.е. ще се
превърне във вампир. Народният обичай забранява вечер да се режат
нокти, тъй като лицето също ще се превърне във вампир, когато умре.

Вампирът
произхожда и от мъртвец, погребан с дреха, плетена през Вълчата неделя,
или от мъртвец, роден от майка, яла през своята бременност месо от
животно, душено или убито от вълк.

С определени морални норми са
свързани и народните вярвания, че вампири стават хората, водили лош
живот - крадци, убийци, блудници, пияници, магьосници. Дяволът, вселен
в тях, не им давал покой и след смъртта, защото с негова помощ те
извършвали различни деяния.

Всички, които умират преждевременно
от неестествена смърт (удавници, обесени, самоубили се) и от
насилствена смърт (убити, посечени, паднали от сграда, убити от гръм,
отвеяни от вихрушка), се погребват без църковен ритуал вън от
гробищата. Вярва се, че след смъртта си те се превръщат в зли и
отмъстителни духове.

Дет се човек удави,
удави та се обеси,
сам си смърт направи -
попове не го опяват,
в гробища не го заравят,
роднини не го жалеят,
комшии не го окайват
(Хр. Вакарелски, Етнография на България, с. 590)

Във
вампири могат да се превърнат и мъртъвци при някои по-особени случаи -
ако мъртвецът остане с отворени очи; ако се обърнат назад, когато
тръгнат с мъртвеца за гробищата, или ако падне сянка върху трупа, ако
завали дъжд или завее вятър.

Централно място в погребалната
обредност са мерките против превъплътяването. Те се вземат още веднага
след настъпване на смъртта. Над покойника се бди денонощно, гори свещ,
лампа или огън в огнището, от стаята изгонват всички животни над трупа
не се подава нищо. Мястото, където е лежал, не се прескача три дни. В
средните Родопи като предпазна мярка върху трупа се слагат веруга,
простре и дилаф, т.е. железни принадлежности на огнището, които стоят
до погребването; вярва се, че тогава, дори и котка да прескочи
мъртвеца, той няма да се превърне в дракус. В Югозападни Родопи,
областта Чеч, със същата цел върху трупа хвърлят рибарска мрежа.

Ако
обаче някоя забрана бъде нарушена, веднага се вземат други мерки, за да
се отбегне превъплътяването. Като главно средство в обредите са огънят,
тръните, чесънът, желязото.

Вампирът в славянските вярвания [редактиране]
Съгласно славянските вярвания, когато умрелите не бъдат оплакани и погребани според традицията, или са умрели по непристоен, нечестествен начин, или приживе са извършили много грехове или са се занимавали с чародейство (черна магия), боговете не ги допускат в света на мъртвите, където да намерят покой. Душите им остават в света на живите, където блуждаят и страдат, и се превръщат в зли духове.

Тези зли духове можели да се връщат обратно в мъртвите си тела, или да се вселяват в чужди трупове и да ги вдигат от гроба, превръщайки се по този начин във вампири. Труповете им посинявали и се подували, но запазвали телесната си цялост, без да се разлагат дълго след смъртта. Те излизали нощем да тормозят хората, да заплитат косите им (което обърква мислите и намаля силата на човека), да пият кръвта им, да ги душат насън, да омесват храната им с изпражнения, да им носят кошмари, да им вредят по всякакъв друг начин и дори да носят смърт.
ето бе професорее